bacbp bg lang
bacbp en lang
Статии

Статии

Когнитивна Формулировка на случай

  • Създаването на формулировка по случая се предхожда от когнитивно-поведенческо интервю и процес на когнитивна оценка
  • Формулировката се опитва да отговори на въпроса: »Как могат най-добре да бъдат обяснени в когнитивната парадигма симптомите на клиента и техните етиологични и поддържащи фактори? »
  • Чрез формулировката на случая терапевтът създава работни хипотези относно специфичните проблеми на клиента, използвайки когнитивния модел, т.е. описва ги на езика на убежденията, вярванията,поведенията и емоциите.
  • Формулировката на случая е своеобразен «клиничен компас» за терапевта, на базата на който той заедно със своя клиент изгражда терапевтичния план.
  • Формулировката е свързна със споделеното разбиране на проблема на клиента, давайки отговори на следните въпроси: Какво се случва? (проблем/клинична диагноза); Защо точно на мен? (предразполагащи фактори за възникване на разстройството/проблема) Защо точно сега?( отключващи фактори, критични инциденти); Какво усилва и поддържа този пролем?(поддържащи фактори); Какво ми помага да се справя?(защитни фактори; ресурси за справяне). Или казано по друг начин, формулировката на случая фокусира клиента към основните вътрешни и външни променливи, които до този момент не са били идентифицирани като свързани с проблема. Изясняват се ситуации, физиологични състояния, когниции, интерперсонални фактори и поведения, като се търси корелацията на тези променливи с основния проблем.
  • Във формулировката се концептуализират отговорите на следните въпроси:
    • Какво от това, което клиентът прави (явно или прикрито), в своето ежедневие, той би искал да промени?
    • Кои са отключващите фактори на проблемното поведение и в какви ситуации от ежедневието се проявява проблемът?
    • Какво е значимото последствие от проблемното поведение?
    • Кой е поддържащият фактор на това поведение в краткосрочен или в дългосрочен план?
    • Какви са ресурсите и евентуалните стъпки за промяна на проблемното поведение?
    • Как тези ресурси могат да бъдат подкрепени и използвани в рамките на един успешен когнитивно-поведенчески терапевтичен план

Основни стъпки на когнитивната формулировка:

  1. Създаване на списък на проблемите: всички основни симптоми и проблеми във функционирането.
  2. Формулиране на предполагаемия „основен механизъм”(най-често специфично вярване/ убеждение), който обединява всички проблеми изброени в горния списък: Какво обединява всички тези проблеми на клиента? Какво вярване/убеждение има този човек за да се държи по този начин? Какво е предшествало това поведение и какви са последствията от него?
  3. Създаване на хипотеза за това как точно този основен за клиента механизъм продуцира проблемите му, изброени в списъка.
  4. Изследавне на отключващите и поддържащите фактори за настоящите проблеми: Пасва ли предполагаемия „основен механизъм” за клиента на отключващите и поддържащи фактори на настоящия проблем?
  5. Търсене на произхода на „основния механизъм” в ранния опит на клиента.
  6. Внимателно прогнозиране на евентуални трудности и препятствия, които могат да възникнат в хода на осъществяване на терапевтичния план, базиран на формулировката.

Описанието на случая е необходимо да включва:

  • Описание на проблема(включва основното водещо оплакване на клиента, представено с цитат от негово изказване, както и описание на всички емоционални, когнитивни, поведенчески и психологически симптоми.)
  • Развитие:
    • Отключващи фактори
    • Динамика във времето
    • Поддържащи фактори
  • Детайлизирано описание на проблемното поведение:
    • Когнитивно --> Какво? Кога? Къде?
    • Поведенческо --> Колко често? С кого?
    • Емоционално --> Колко разстройващо?
    • Физиологично (вегетативно)
  • Първоначален отключващ инцидент
  • Поддържащи фактори:
    • Ситуационни
    • Когнитивни
    • Поведенчески
    • Емоционални
    • Интерперсонални
    • Физиологични
  • Ресурси за справяне (личностови, интелектуални, подкрепящо обкръжение, защитена среда и т.н.)
  • История:
    • Медицинска и психиатрична
    • Предишни интервенции (включително психотерапевтични, алтернативно медицински, медикаментозни и др.)
    • Възгледи за проблема
  • Психосициална ситуация:
    • Семейство
    • Бит
    • Сексуални отношения
    • Междуличностни контакти
    • Професия
    • Интереси

Формулировка на случая


Схема (фиг.1)

 

Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е сравнително нов терапевтичен подход, който добива все по-голямо разпространение в клиничната практика.

Има няколко основни причини за това:

  • За разлика от някои други форми на поведенческа терапия, когнитивно-поведенческите методи директно работят с мислите и чувствата, които са в основата на емоционалните проблеми при повечето психични разстройства.
  • Според някои гледни точки, КПТ запълва терапевтичната празнина, между чисто бихевиористичните методи и динамичните психотерапии
  • Когнитивно-поведенческите подходи са базирани на научни доказателства и могат да бъдат оценявани в рамките на различни клинични проучвания.

Когнитивно-поведенческите подходи са възникнали първоначално при необходимостта от управление на симптомите при депресивните разстройства. Впоследствие са дефинирани много по-широки приложения, дори за състояния, които често не могат да бъдат лекувани лесно и ефикасно по друг начин. Тези състояния включват напр. генерализирана тревожност; паническо разстройство, специфични фобии, обсесивно-компулсивно разстройство; различни хранителни разстройства, някой психосоматични проблеми, хипохондрия, както и аспекти на проблемите при пациенти с хронични психози; сексуални и брачни проблеми.

  • Работната хипотеза на когнитивната-поведенческата терапия е, че най-добрият начин за разрешаване на емоционалните проблеми е да се придаде нова насока в мисленето на клиента.
  • Тази терапия е фокусирана основно върху начина, по който хората възприемат света и начина, по който разсъждават за него в ситуации от ежедневието.
  • Основна цел на когнитивната терапия е да помогне на клиента в осъзнаването на онези мисли, за които той има съвсем малка представа или изобщо няма такава.
  • Тя се опитва да установи как тези мисли отключват и поддържат чувства и поведения, от които човек страда и се опитва да промени

В последните десетилетия когнитивно-поведенческата терапия се развива изключително бързо. Това се дължи на следните нейни ключови характеристики:

  • КПТ се развива паралелно с научно-изследоватлските подходи
  • КПТ е проблем центрирана, краткосрочна, има ясни протоколи и контрол на качеството
  • Клиентът в КПТ е активен равнопоставен сътрудник и активното му участие и мотивация са от ключово значение в хода на терапевтичната промяна.
  • Едни от следващите предизивикателства пред КПТ са невронауките
История на БАКПП
За нас

Българска асоциация по когнитивно - поведенческа психотерапия е учредена през месец май 1998 година. Нейните учредители и първи членове са 35 души, префисоналисти в областта на психологията, психиатрията, социалната работа. Понастоящем редовните членове на БАКПП са 369.

Наши партньори
Начало | За нас | Обучение и акредитация | Актуални събития | Управителен съвет | Статии | Линкове | Галерия | Контакти | Новини | Членство