Статии

Когнитивна Формулировка на случай

• Създаването на формулировка по случая се предхожда от когнитивно-поведенческо интервю и процес на когнитивна оценка
• Формулировката се опитва да отговори на въпроса: »Как могат най-добре да бъдат обяснени в когнитивната парадигма симптомите на клиента и техните етиологични и поддържащи фактори? »
• Чрез формулировката на случая терапевтът създава работни хипотези относно специфичните проблеми на клиента, използвайки когнитивния модел, т.е. описва ги на езика на убежденията, вярванията,поведенията и емоциите.
• Формулировката на случая е своеобразен «клиничен компас» за терапевта, на базата на който той заедно със своя клиент изгражда терапевтичния план.
• Формулировката е свързна със споделеното разбиране на проблема на клиента, давайки отговори на следните въпроси: Какво се случва? (проблем/клинична диагноза); Защо точно на мен? (предразполагащи фактори за възникване на разстройството/проблема) Защо точно сега?( отключващи фактори, критични инциденти); Какво усилва и поддържа този пролем?(поддържащи фактори); Какво ми помага да се справя?(защитни фактори; ресурси за справяне). Или казано по друг начин, формулировката на случая фокусира клиента към основните вътрешни и външни променливи, които до този момент не са били идентифицирани като свързани с проблема. Изясняват се ситуации, физиологични състояния, когниции, интерперсонални фактори и поведения, като се търси корелацията на тези променливи с основния проблем.
• Във формулировката се концептуализират отговорите на следните въпроси:
  • Какво от това, което клиентът прави (явно или прикрито), в своето ежедневие, той би искал да промени?
  • Кои са отключващите фактори на проблемното поведение и в какви ситуации от ежедневието се проявява проблемът?
  • Какво е значимото последствие от проблемното поведение?
  • Кой е поддържащият фактор на това поведение в краткосрочен или в дългосрочен план?
  • Какви са ресурсите и евентуалните стъпки за промяна на проблемното поведение?
  • Как тези ресурси могат да бъдат подкрепени и използвани в рамките на един успешен когнитивно-поведенчески терапевтичен план

Основни стъпки на когнитивната формулировка:

1. Създаване на списък на проблемите: всички основни симптоми и проблеми във функционирането.
2. Формулиране на предполагаемия „основен механизъм”(най-често специфично вярване/ убеждение), който обединява всички проблеми изброени в горния списък: Какво обединява всички тези проблеми на клиента? Какво вярване/убеждение има този човек за да се държи по този начин? Какво е предшествало това поведение и какви са последствията от него?
3. Създаване на хипотеза за това как точно този основен за клиента механизъм продуцира проблемите му, изброени в списъка.
4. Изследавне на отключващите и поддържащите фактори за настоящите проблеми: Пасва ли предполагаемия „основен механизъм” за клиента на отключващите и поддържащи фактори на настоящия проблем?
5. Търсене на произхода на „основния механизъм” в ранния опит на клиента.
6. Внимателно прогнозиране на евентуални трудности и препятствия, които могат да възникнат в хода на осъществяване на терапевтичния план, базиран на формулировката.

Описанието на случая е необходимо да включва:

• Описание на проблема(включва основното водещо оплакване на клиента, представено с цитат от негово изказване, както и описание на всички емоционални, когнитивни, поведенчески и психологически симптоми.)
• Развитие:
  • Отключващи фактори
  • Динамика във времето
  • Поддържащи фактори
• Детайлизирано описание на проблемното поведение:
  • Когнитивно --> Какво? Кога? Къде?
  • Поведенческо --> Колко често? С кого?
  • Емоционално --> Колко разстройващо?
  • Физиологично (вегетативно)
• Първоначален отключващ инцидент
• Поддържащи фактори:
  • Ситуационни
  • Когнитивни
  • Поведенчески
  • Емоционални
  • Интерперсонални
  • Физиологични
• Ресурси за справяне (личностови, интелектуални, подкрепящо обкръжение, защитена среда и т.н.)
• История:
  • Медицинска и психиатрична
  • Предишни интервенции (включително психотерапевтични, алтернативно медицински, медикаментозни и др.)
  • Възгледи за проблема
• Психосициална ситуация:
  • Семейство
  • Бит
  • Сексуални отношения
  • Междуличностни контакти
  • Професия
  • Интереси

Формулировка на случая

Схема (фиг.1)

Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е сравнително нов терапевтичен подход, който добива все по-голямо разпространение в клиничната практика.

Има няколко основни причини за това:

• За разлика от някои други форми на поведенческа терапия, когнитивно-поведенческите методи директно работят с мислите и чувствата, които са в основата на емоционалните проблеми при повечето психични разстройства.
• Според някои гледни точки, КПТ запълва терапевтичната празнина, между чисто бихевиористичните методи и динамичните психотерапии
• Когнитивно-поведенческите подходи са базирани на научни доказателства и могат да бъдат оценявани в рамките на различни клинични проучвания.

Когнитивно-поведенческите подходи са възникнали първоначално при необходимостта от управление на симптомите при депресивните разстройства. Впоследствие са дефинирани много по-широки приложения, дори за състояния, които често не могат да бъдат лекувани лесно и ефикасно по друг начин. Тези състояния включват напр. генерализирана тревожност; паническо разстройство, специфични фобии, обсесивно-компулсивно разстройство; различни хранителни разстройства, някой психосоматични проблеми, хипохондрия, както и аспекти на проблемите при пациенти с хронични психози; сексуални и брачни проблеми.

• Работната хипотеза на когнитивната-поведенческата терапия е, че най-добрият начин за разрешаване на емоционалните проблеми е да се придаде нова насока в мисленето на клиента.
• Тази терапия е фокусирана основно върху начина, по който хората възприемат света и начина, по който разсъждават за него в ситуации от ежедневието.
• Основна цел на когнитивната терапия е да помогне на клиента в осъзнаването на онези мисли, за които той има съвсем малка представа или изобщо няма такава.
• Тя се опитва да установи как тези мисли отключват и поддържат чувства и поведения, от които човек страда и се опитва да промени

В последните десетилетия когнитивно-поведенческата терапия се развива изключително бързо. Това се дължи на следните нейни ключови характеристики:

• КПТ се развива паралелно с научно-изследоватлските подходи
• КПТ е проблем центрирана, краткосрочна, има ясни протоколи и контрол на качеството
• Клиентът в КПТ е активен равнопоставен сътрудник и активното му участие и мотивация са от ключово значение в хода на терапевтичната промяна.
• Едни от следващите предизивикателства пред КПТ са невронауките